Дълбокото море не плаши този грапав
мъж,
макар че е роден и еднокрак, и сляп.

Но тромавият щит, уж безобиден,
лъже –
отвътре той е гъвкав и перфиден.

Изящен е седефеният му гръбнак -
оръжие,
обгърнало го в страх като стена.

Зад нея се спаружва безпричинно и
изпъжда
на помощ допълзелите наоколо лъчи.

И в перла опакова непонятните тела,
осъжда
непоносимите на поносима красота.

Додето се яви рибарят, за да му спаси
удавената къща,
а перлите да продаде на весели жени.