Органични форми

       В това стихотворение се опитах да изобразя бръшляна, тъй като той е главният ми лирически обект сред останалите органични форми. Като форма той ми напомня на верига и затова трябваше някак си да построя текст-верига. Най-лесно беше да постигна верига от алитерации - всеки следващ ред започва с алитерации от предходния и така те са навързани един за друг. Допълнително разместих строфите една под друга, така че и те самите да напомнят за листа - 4 на брой.
       Идеята за животни, заклещени в телата на растения, ми дойде, когато реших да пиша за транс-сексуалните хора, които са опресирани от патриархалното общество чрез дискретни и невидими механизми - като стъкла на оранжерия.
       Веригата от алитерации като ексклузивен метод на писане видях за първи път у Робърт Дънкан.
       Щастливи случайности:
       "извива прешлени, заклещена/ в нежелано тяло от вехнещи цветове" - асонансът от "е" успя да изобрази веригата на прешлените, без да се натрапва;
       "тъй като копитата й са заровени в пръстта" - алитерацията на "т" наистина изобрази тракането на копита.
       Усещането за състрадание, което ми трябваше, за да завърша текста, намерих в една помитаща песен на исландската група Sigur Ross - "Svefn-g-englar".

       Октоподи

       В това стихотворение, както и в повечето от останалите, съм се опитал да преодолея ограниченията на Немската конкретна поезия, чиято плоска изобразителност често ми е била скучна. Така двуизмерните графични образи за мен са били само отправна точка, отвъд която съм се опитал да постигна повече обем и динамика.
       В това стихотворение се опитах да изобразя баба и дядо като два октопода - чрез две осемстишия, които да напомнят на пипалата им. Плоското изображение на пипалата беше началото, след което потърсих повече динамика. Прибавих втори и трети къси стихове към края на всеки стих, за да наподобя извивките на пипалата. Така следването на стиховете с поглед създава усещането за вълнообразното им движение. Накрая ми трябваше обем. Затова "инкрустирах" стиховете с най-различни алитерации и асонанси, за да станат пипалата по-грапави, и най-важното - за да напомнят цветовете, които октоподите сменят.
       Малко по-късно видях, че и Гийом Аполинер има стихотворение с формата на октопод, но неговият октопод е много по-различен и прилича на двуизмерна картинка, по метода на Немската конкретна поезия.
       Докато писах това стихотворение трябваше стимулирам усещането си за давене, за което ми помогна "Liquid Diamonds" на Tori Amos.

       Вълци

       В това стихотворение не ме интересуваше постигането на плоското изображение на майка ми като вълк. Затова преминах направо към търсенето на обема и на динамиката в текста. Трябваше някак си да пресъздам усещанията за страх, настъпателност и неизбежност. Затова се опитах да изобразя движението на вълка към плячката. Реших да увеличавам последователно дължината на стиховете във всяка строфа, така, сякаш строфата се разтяга, както тялото на вълка се разтяга, когато бяга. Така се надявах, че съм постигнал обем у всяка от строфите-вълци. Динамиката пък се опитах да постигна чрез насичането на синтаксиса. Написах дълги изречения, съставени от по-кратки прости изречения. Така четящият се принуждава да накъсва четенето заради множеството паузи. Колкото по-кратки простите изречения, толкова по-ритмично и отривисто е четенето, почти като лай. Надявах се анжамбманите да усилят още повече този ефект. Един вид строфите не само бягат, но и лаят. Последните две строфи съдържат поантата - затова не само ги раздробих на по-кратки прости изречения, но и поставих някои от тези изречения в антагонизъм, сякаш се откъсват едно от друго. Също както парчетата месо се откъсват едно от друго, докато вълкът раздробява плячката си.
       Трябваше да усещам страх непрекъснато, пишейки това стихотворение, затова слушах "Mildred Pierce" на Sonic Youth.
       А съвсем наскоро пък осъзнах - след толкова години - че първото ми име завършва с лай :-)

       Такива срамни неща не се споделят с други хора!

       Единственият начин да изобразя раираните тапети или решетките на дома-затвор за семейството на алкохолика беше чрез дълги стихове / с еднаква дължина/ във възможно най-тънки строфи /от по два реда/.
       Докато писах текста, за да засиля усещането си за гняв от несправедливостта и за отмъстителност, слушах "I Can Kill, But I Can't Die" на Goldie и Henry Rollins.

       Вещица

       Започнах това стихотворение с намерението да изобразя кръга на "завихрилия се" огън около майка ми, както и виенето на свят, което вещиците преживяват, когато се задушават от дима над кладата. Затова разположих стиховете в две колони, които да очертаят диаметъра на кладата. По този начин и при самото четене се добива усещането за въртене на стиховете в кръг. По-късно разбрах и за едно историческо изследване, според което един от ритуалите на вещиците в края на Средновековието е бил танцуването в кръг. Това ме убеди да запазя текста въпреки претенциозната му графика.
       А тази форма за въртене в кръг, по принцип, видях за първи път у Джей Ди Маклачи в неговото стихотворение "Дервиш", което се опитваше да изобрази танца на дервишите.
       Щастливи случайности:
       Никой няма да разбере, че това е стихотворение за инцест - отидох твърде далеч с този текст.
       Усещането за танцуване в кръг ми даде песента "Cantara" на Dead Can Dance.

       Шиш

       Едно от постоянните ми влияния идва от Кафка. В този текст се опитах да съчетая "документиращия" език от "Писмо до Бащата" с визията от "Америка" /машините за изтезания/. Повторенията направих трикратни, за да напомнят на клетвите от българския фолклор, които се сбъдват. Клетвите на майка ми към мен обаче се сбъдват наобратно - накрая тя се оказва чудовището, а не аз. Така, образно казано, дръжката на шиша /топката от стихове в края/ се оказва в мойта ръка.
       Крещенето на майка ми наистина чух в края на песента"Mildred Pierce" на Sonic Youth.

       Корени

       Понякога се дразня, че масовата представа за добра поезия задължително включва ефектни тропи, особено метафори. Затова реших в двата ми текста с това заглавие да построя текст, чиято художественост да разчита единствено на формата. Т.е. формата в крайна сметка да оправдае сухото съдържание. /Това не е литература! - каза един от предварителните ми читатели/
       Иначе винаги съм искал да направя стихотворение от думите на майка ми /първата строфа/. Трябваше само да намеря подходящата форма, която да покаже графично, че корените на расизма са в патриархалния страх от хаоса и неизвестното, и че корените на хомофобията са в подсъзнателната омраза към женскостта.
       Усещането за помитаща болка намерих в "Half Day Closing" на Portishead.

       Портрет с орхидея

       Решението ми да не използвам класически форми в книгата беше твърдо, защото тяхната напевност е неуместна в текстове за насилие. Този английски сонет обаче се оказа добър двигател за сатирата в съдържанието.
       Трябваше да стимулирам гнева си, за да завърша текста, затова слушах "Long Snake Moan" на PJ Harvey.

       Площад "Възраждане"

       Една от мечтите ми винаги е била да издигна паметник на всички гей мъже, които са били принудени да търсят любов на нездравословни места като тоалетната на площад "Възраждане". За мен тази популярна в гей средите тоалетна винаги е била символът на българската дискриминация спрямо хомосексуалните. Изобразяването на самата постройка нямаше да се получи убедително и затова предпочетох да изобразя стълбите около нея.
       Усещането, че търся тези изгубени мъже под развалините на постройката, ми даде песента на Tori Amos "I Can't See New York", която убедително пресъздава отчаянието и болката от непреодолимата загуба на 11ти септември 2001г.

       Пръснато

       Исках да изобразя репресирания живот чрез материята на текста - тя се опитва да се разшири, но непрекъснато е свивана и мачкана отвън. Повторенията ми помогнаха да покажа последователността в свиването и в отпускането на текста. Липсата на подлог пък ми помогна да засиля усещането за безсилието на материята пред външния натиск.
       Иначе натиска върху материята изобразих на синтактично ниво, затова противодействието отвътре трябваше да изобразя /в последния стих/ по по-различен начин. Можех да го направя на морфологично ниво, но по-красиво изглеждаше, когато го направих на фонетично - чрез пръсването на думата на фонеми. Това ми позволи да изобразя и спасението в смъртта.
       За този текст много ми помогна песента "Kid A" на Radiohead.

       На учителя с любов

       Едва се удържах да не напиша "харема на Пейо Яворов".
       Реших да не се заяждам и да запазя добрия тон на книгата.

       Амигдала

       Опитах се да напиша текст само от съществителни, за да може да се чете както хоризонтално, така и вертикално. Исках да изобразя по някакъв начин генетичната ни обреченост да водим живот, мотивиран от страховете, произведени в центъра Амигдала в мозъка ни. Затова вертикално /с плътен шрифт/ изобразих човешки силует от думи, чиято прогресия показва как страхът отвежда егото към религията. Хоризонтално думите с различни шрифтове съединих чрез общата им буква, така, сякаш пространството се огъва около силуета. Квантовата физика вече е доказала, че мозъкът ни има способността да променя по този начин време-пространството около нас. Т.е. исках този текст да изобрази как страховете ни променят живота ни по един буквален и брутален физически начин. Това е моята реплика към културата на страха, която помита сега България.
       Виждах този човешки силует много ярко във въображението ми и откритието на формата преживях като малко откровение - откровението на емпатията към генетичната ни обреченост.
       Усещането си стимулирах с "Higher Love" на Depeche Mode.

       Пъзел

       Винаги съм искал да напиша две строфи, които се протягат, за да се прегърнат. По-късно забелязах, че строфите приличат по-скоро на парчета от пъзел, които не съвпадат. Така, както не могат да се съберат любовниците, които не умеят да обичат.
       Трябваше да изпитвам огорчението от загубения шанс на несъстоялата се любов, за което ми помогна "Lover, You Should Have Come Over" на Jeff Buckley.

       Пашкул

       В това стихотворение отново се опитах да започна с двуизмерно изображение, след което да постигна обем и динамика. Плоският силует на пашкула се получи лесно като центрирах текста. Обема се опитах да създам като "заплетох" синтаксиса - всяко ново изречение започва на предходния ред, сякаш е изтеглено, защото е завързано за предходното. С повече въображение виждах и възли в пашкула - на местата, където завършваха старите и започваха новите изречения. Накрая динамиката се опитах да покажа чрез "бягството" на пеперудата от пашкула. Вместо самата пеперуда, изобразих траекторията на полета й.
       Написах това стихотворение с повторението като основна фигура преди да разбера, че Гъртруд Стайн ме е изпреварила с осемдесетина години.
       Докато писах текста, години преди да излезе "Cocoon" на Bjork, слушах "All Is Full Of Love", пак от нея. Там тя е създала един звуков ефект, който ми напомня за шум от прежда.

       Речник на чуждите думи

       Тази речникова статия беше невъзможна за напасване и затова трябваше да направя компромис с празните интервали.

       Татуировка

       Чел съм стихотворения за буквите като цветове/Рембо/, и за буквите като звуци/Амелия Личева, Георги Господинов/. За моята книга беше единствено уместно да напиша стихотворение за буквите като форми. Тази идея видях за първи път у Мей Суенсън, която има стихотворение за числата като форми. Една година след като написах стихотворението видях, че и Пламен Дойнов го е направил в "Истински истории", при това и той като мен е видял буквата М като потник :-)
       При написването на този текст трябваше да намеря нещо за слушане, което да изобразява изгубения дух на моя лирически субект, заклещен между необратимото минало и непоносимото настояще. Помогна ми "Amphibian" на Bjork.

       Глътки въздух

       Удължените стихове би трябвало да принудят четящия да поеме по-дълбоки глътки въздух. Затова във всяка строфа удължавах и скъсявах последователно стиховете, за да изобразя процеса на дишане. Друг ефект, който търсех, беше силуетът на текста да заприлича на кардиограма /обърнат хоризонтално/.
       Щастливи случайности:
       "самоомразата е усмирена в жилетка от хром" - самоомразата може да бъде видяна в алитерациите на "с" и "р"- като съскане на змия или като ръмжене на куче. Които обаче са усмирени чрез алитерацията на "м" , която принуждава устата да се затвори.
       Усещането за мощни тласъци намерих в аранжимента на "Time Off From The World" на Goldfrapp.

       Работи ли микрофонът?

       Единствената форма, която можеше да оправдае този наивен текст, беше рап речитативът.
       Не мога да понасям повечето от хип-хоп музиката, но A Tribe Called Quest ми дадоха ритъм с челото в "The Low End Theory".

       Бонобо

       Шимпанзетата бонобо са най-близките генетично до нас животни. Те използват безразборния секс като стратегия за сприятеляване, за разпределяне на храната, за избягване на конфликти. Хомосексуалността е естествено природно явление.
       Усещането за невинност и за похот едновременно, което ни е наложено като оксиморон от организираната религия, намерих в "Run" на Air.

       Идолът

       Щастливи случайности:
       Рисуващите алитерации - "се задъхва в уплаха", "стакатото на струните", "от отровата на отмъщението"...
       Стиховете са преразказани от няколко песни на Sinead O'Connor - "Three Babies", "My Special Child", "Release".

       Мис Америка

       Щастливи случайности:
       "застиналия Ниагарски водопад в ирисите" - алитерацията на "с" звучи като падащата вода. Уверявам ви! :-) Бях там :-)
       "като прозрение внезапно заискряло в ликра" - "с","к","р", после ударените "а" отварят устата, както искрите разтварят светлината в пространството.
       Какво друго да слушам, докато писах този текст, освен РуПол?

       Какво означава да простиш?

       За първи път видях текст със структура на клони у Робърт Дънкан. Изобразяването на клони на дърво приех като уместно за моя текст, защото изследвах определени последствия от патриархалния манталитет.
       Усещането за траур успях да засиля като слушах "Pneumonia" на Bjork.
       "Юмруците от пръст" откраднах от Тори Дент, но други грехове в тази книга мисля че нямам :-)