трябва да забравя трябва
да забравя затвора
който изградих от тялото ти
за да се добера и рухна в него

трябва да забравя меката тъмница
и изпотените прилепнали стени
в които се вкопчваха пътищата
на отчаяното ми бягство

да забравя тежката ръка
стоварваща се властно върху рамото ми
мускулите сплетени във вериги
заробващи благодарното ми тяло

юмруците
целувани дълго и покорно
неумолимите стъпала
могъщите прасци

застрашителните бедра
между които се полагах в жертва

да забравя заздрачаващия се гръб
отпускащ се като нощ
притискащ ме като клетка
                               от която
да пея
         химните на безсилие
                                                 и премала
да потича
                    пяната
                                  на кръвта ти