Мартин Златев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

СНЕЖАНКА

 

 

устни червени като кръв
коса черна като абанос
лице бяло като сняг

 

без очи

 

Снежанка
e
(и)
другата в мен

 

неродена от

 

майка ми:

 

едновременно истинска
едновременно мащеха

 

седи до прозореца
в началото
на спиралата
тясно стъкло
от тавана до пода
дървен стол
метални куки
препарирани дървета
протегнали
старчески пръсти

 

майка ми шие зимата
покрива
с вълна полетата
бродира
черните огради и дървета
тегли
конци от комините

 

куките тракат
премятат се една през друга
пръстите се преплитат
един от тях се подхлъзва
нарочно или наужким
и среща острото

 

вечер е

 

червено
попива във бяло

 

от него се раждам АЗ
лице бяло като сняг
коса…
нататък е ясно

 

отражение в очите на

 

майка ми

 

навежда се
взима ме
ръце студени като лед
пръсти сухи като тръни
поставя ме в корема си - пещера
мъдра
утроба
орехова черупка
набръчкана
като
мозък

 

смуча гъст сняг
по пъпна връв
от гума
прозрачни вени
бяла кръв

 

(36 седмици)
пукната костилка
затварям очи
светлината е остра
и иска да ме убие

 

гледам в жилките на дланите

 

не се движа
мисля
в ъгъла на стаята
бледа като мен
легло
таван
и под
прозорец
през който се
протяга поле
стоя с лице към стената
зла светлина
впива лъчи
в гърба ми

 

отвън искат да влезнат
да ме почистят

 

Снежанке, животно,
ти не помръдваш
ръцете им са бодливи
водата е мокра
лепкава
кълве злобно главата ти

 

плачеш в корема си
чакаш
да миришеш отново на себе си
съм вътре в себе си
нищо повече от тялото
което расте
запълва формата на момиче

 

превръщам се в момиче

 

не гледам
но чувам
жици разтягaт
дълги тела
от желязо опънати камшици
свистящи
чувам
шепота на гласовете в тях

 

слушам
как растат косите ми
костите
как вдишвам и издишвам
мехурите в кръвта си

 

как мисля
чувам крачките на мислите
чувам мускулите си

 

нямаш никого
освен ушите си
седиш и чуваш
всички
стъпки в къщата
как растат дърветата
вятърът разказва
нещо на оградите
майка ти седи
и наблюдава огледалото
изучава лицето си
пита съвсем тихо
само за себе си и стъклото
дали остарява и умира времето

 

да
се търкулва от устните ми
да
гърми в ушите на майка ми
да
огледалото пръска се
изкрещява черни крила
над полето
жиците се извиват в тунел
обръчи
куха съм
в костите ми кънти гласа й
звяр в ъгъла
се изправям
и побягвам
вратите с трясък
навън избухват стъпките
Снежанка
вятър
небето с хиляди езици
те обвинява
в не-мълчание
виждам на всички страни
ще ме убие
тази която ме създаде
илюзията
защото живея в главата й
дърветата се подигат
събуждат се от съня си
отърсват корени от пръстта
и побягват след мене
жълти зъби
бели очи
треперещи от бяс корони
бързо
бързо бягай, Снежанке
не си предназначена за този свят, бягай
бягай
затвори го
заключи го
тичай тичай тичай тичай тичай тичам
тичам и нищо не може да ме спре освен Снежанка
въздухът се стопява
падам
не съм Тук

 

зад слънцето
момчето трябва да умре
прозорецът е отворен
и вътре влиза вятърът
луната е гладко бяло яйце
по което пулсират черни вени
мъжът няма да умре
а малкия му брат
ще го вземат русалките
там
където майки и бащи не съществуват
обратно в морето
вместо крака рибена опашка
брат му е красив
чудовищно
но това не разваля филма
скъсана риза
зъбчати колела
които се въртят като лъчи на слънце
жени които варят захар
кръвта ще се смеси с пръст
ще се изпече и ще се почака
докато настъпи
пълнолуние
за да стане жълта
и се пролее нова
по черната превръзка ще го открият
а отмъщението ще освободи брат му
смях през развалени зъби
майката се надява синът й да не се върне
всичко е
безкрайно жълто
а очите на стареца са слепи
и сини
усмивката на спасения е невидимата дъга
при люлеенето на люлка
усмивка
защото показва какво е летене
братът е мъртъв
но друг е заченат
в корема й
който побира целият океан
разбушуван
пяна
вълни
дъжд от светулки
по моя път по небето
бялата рокля се разпилява на облак
където никой не е летял
много звезди

 

очите ми се отварят
виждам седем лица
надвесили се над мен
седем усти
в кръг като ореол
а през един отвор се вижда синьото

 

някой ме е намерил
някой ще ме повдигне на ръце
ще ме занесе нанякъде
ще прекрачи прага
ще ме завие с одеяло
ще бъдат ръце
груби
корави
четиринайсет
ще придърпат пердетата
и ще попитат коя съм
аз ще мълча
защото съм няма
а те ще шептят
и ще гледат с погледи сякаш
"нещо се e случило"
нищо никога не се случва
времето не съществува
и животът е измислица
на Онази с огледалото
прaщеше в главата ми ненастроенo радио
бдят над будното ми тяло
ще трябва да свикна
ще свикна, но някакси няма

 

отново началото

 

стават рано
наливам мляко в осем купи
осем прибора на масата
осем ябълки
осем пакета с храна
увити в хартия
храним се тихо
в тази къща не се говори
откакто доведох мълчанието
свършват един след друг
тръгват на работа
с кирки на рамо
проследявам ги от прозореца на кухнята
кухнята
в която главата ми търка тавана
съм великан
раирани завеси
дантели от кости на паяк
мирис на дом
миене на прозорци
дръжки на врати
между стените се лута мълчанието

 

а

 

Те не са седем
А седем по сто
И са малки
Наистина малки
И дребни
Мразя
техните
Мънички
пръсти
нокти
краченца
ушички
очички
ровене
На тъмно зазидани
Във влажната пръст
Тонове кал
Дълбоко
Без въздух
газени лампи
влажните мини
Километри галерии
Преплетени
Сплетени
С един вход
И един изход
И входът е изход
Къртици
На светло
червеи
са това
Което ще ги яде
Когато умрат

 

 

РЕШАВАМ СЕ

 

нещата: целофан вестници бургери пешеходни зони телефонни
разговори операционни зали светофари градски транспорт филми с
убийства балкони самолетни полети зоологически градини заразни
болести синоптични прогнози автомобилни табели черни очила червила
Мickey Mouse панделки за цветя бонбони във форма на сърце порно-
филми футболни мачове преспапие коледни елхи печени пуйки улични
фенери приказки телефонни номера перфоратори канцеларски
материали следобедно кафе неделни служби секретарки готвене със
зехтин слюнка обществени тоалетни паркове с люлки сладкарници
спринцовки песни в които се пее за любов порезни рани болтове обувки
с токчета пешеходни зебри остаряване акне black out запетайки
кислородни маски престилки доволни домакини слънчеви затъмнения
успокоителни гердани инвалидни колички презевативи брошури плакати
продавачки на кестени мозъци в стъкленици учени почивки в южното
море антиквариати клавиатури говорители по телевизията банкноти
молитви пазарски чанти ниски самочувствия чистачки нощна смяна
късогледство фалшиви принцове които няма да дойдат

 

 

и ЯБЪЛКАТА

 

отровата е там, където е сладкото
вкусното
огряното от слънцето,
което ме убива
искам да махна всичко от себе си
да го изплюя
всичко, замърсено от този свят
сняг, посипан със сажди
изтривам ги
една по една
не бива да съществуват в мен,
искам бавно
кога съм
коя съм
постепенно
побелява
преставам да бъда тялото си

 

в пашкул от стъкло

 

(бял фаянсов под и дълги болнични коридори)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

прочети първоначалния вариант

 

Електронна публикация на 19. септември 2004 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]