Мария Сердарева

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

1.
КОГАТО СЕ УСМИХВАШ ВЪВ СЪНЯ СИ

 

 

нощта прибира дългата си рокля
събува токчетата
/да не те събуди/
изтърсва през прозореца
по-ярките звезди
и тихичко присяда на леглото ни -
да те погледа
когато се усмихваш във съня си

 

и двете те прегръщаме безмълвно
/нощта - със топъл мрак
а аз - със топли длани/
и дълго уговаряме
прелитащите сънища
за мъничко да спрат да се боричкат
край лицето ти
за да погледат
как омеква тъмното
когато се усмихваш във съня си

 
 
 

 

г1998-2007 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!