В СУМРАКА...

В сумрака на неоновото утро
Един колоездач върти педалите
Единствено клошарите са будни
И ватманите, сгушени в трамваите.

И сякаш бавно плъзга се във въздуха
Без да се докосва до реалното
Очите му са хубави, но тъжни са
И кръв струи от раните му. Алена.

Дошъл е тук след толкова години
Да види докъде сме я докарали
И явно от видяното боли го
Защото криволичи в тротоарите.

Прегърбен и отчаян, скоро спира
Да си почине от скръбта човешка,
Която се просмуква от ефира
И всеки следващ миг е все по-тежка.

А после пак възсяда колелото си
Завърта се в магическото утро
Разпръсквайки надежда в безработните
Уплашените, слабите и лудите.