Иван Мишев
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Зарити в сърцето Въглени от ласки Спотайват се додето Душата е с маска. С устните разровени Те пламват изведнъж И със спомена за огъня Аз винаги съм мъж. И изгаря ми душата - Толкоз хубаво гори. И всяка нощ Луната Пали с мен звезди.
Електронна публикация на 20. октомври 2003 г.
г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!