Иван Мишев
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Часовникът подгоня Слънцето на Запад. Къс по къс се ронят Късчета от злато. Тъмно-мрачни сенки Хукват из горите, Момински седенки Правят си звездите. Забързана реката Капаните залага - За мен и за звездата, С която ще избягам.
Електронна публикация на 20. октомври 2003 г.
г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!