Милена Иванова
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
Видях овце и облаци пчели и хора
където никой никого не призовава и чувството се притаява в тишината.
Овце и облаци пчели и хора
невидими за мравуняците отвъд реката и дивите прасеща, риещи пътеките, които сушата не спира.
Пчелата до човека и облакът преди овцата,
макар взаимно да не подозират за присъствието си и с лекота да пренебрегват пустотата.
Електронна публикация на 31. август 2003 г.
г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!