|
1.
Големият стенен часовник
с тъмно махало,
което някога си представях,
че е от махагон,
защото това ми звучеше
по-внушително,
ме стряскаше всеки път,
когато бях в стаята.
Струваше ми се, че
чувам стъпките си
и не можех да си спомня
как съм влязла там.
2.
Въобразявах си,
че дворът е градина
а спиралните пътеки
са моето съкровище.
Пътят към старото гробище,
който не знаех,
там ме отвеждаше
до торището,
върху което растяха
огромни гъби.
3.
И така
малките таралежи
се настаниха в дома си.
|