Когато в Банско се завърна
и вдъхна боров аромат
усещам колко е красиво
в този малък, китен град.

Когато на чардака седна,
на който моите деди
преди години са стояли,
нахлуват спомени, мечти…

Когато върховете остри
облитат пирински орли,
а еделвайс сребрист опъстря
най-недостъпните скали…

Когато погледът се рее
в недостижими висини
и лястовичка нежно пее,
и Глазне сладко ромони…

Когато с шепи жадно пия
от снежни ледени води…
Когато небосвода нощем
обсипят бисерни звезди…

Когато Пирина загледам
непоклатим и величав,
у мен замира всяка болка
и всяка мъка, всеки гняв.

Разпалва се в душата чувство
за порив нов, за спомен жив,
когато в Банско се завърна
във тоз обичан кът красив.

август 1995