Вгледа се в празната черупка. Плажът бе изглозган от туристите. Минаваха оттук като ежегодна напаст в продължение на десетилетия, търсеха ненаситно компания, забрава и черни перли. Приглади оредяващата си коса, разбъркана от морския бриз, побутна мъртвата мида с крак и тръгна обратно към хотела.
         Преди години, когато Стела и той бяха още деца, с часове тичаха по фината пясъчна ивица, плуваха на воля, ловяха ярко оцветени риби и електрически змиорки. Бяха израстнали заедно, самотни малки пришълци в една чужда страна. Бащата на Стела участваше в стоежа на луксозен туристически комплекс. С този фараонски план поредният марионетен диктатор възнамеряваше да привлече хиляди богати туристи. Родителите на Джими работеха за петролната компания. Запознаха се в частния клуб, предназначен да спасява служителите на транснационалните предприятия от тропическата жега и скука. Тогава плажовете бяха диви, осеяни с малки дупчици, скривалища на рачета-отшелници. Навън по брега имаше саморасли кокосови палми. Навътре в морето все още се намираха прочутите черни перли, дали името и славата на местното рибаско селище. Гмуркаха се в дълбокото за миди и после пиеха освежаващия сок на зелените плодове с твърди черупки. През това време родителите им поглъщаха коктейли в откритото барче. Месеците минаваха бавно и равномерно. Ваканциите прекарваха у дома. Тогава се разделяха за кратко и отново се срещаха край морето, седмица или две след началото на поредната учебна година. Той учеше в американския колеж, тя - във френския. Той се подготвяше да стане инженер - химик като баща си, тя искаше да завърши литература, но знаеше че най-вероятно й предстои да се ожени и да обикаля света с новото си семейство.
         Когато навлизаше в шестнайстата си година, желанието му да бъде близо до Стела се изостри до такава степен, че двамата посрещаха заедно всеки залез върху розово-белия коралов пясък. При едно гмуркане за първи път извади мида със сгушена в нея дребна и несиметрична, естествена черна перла. Обзет от неописуем порив на нежност, пристъпи към момичето и плахо протегна ръка. Лицето й грееше в ореола на залеза. Тя разтвори длан, пръстите им се докоснаха и той почувства как през тялото му премина електрически ток. Задвижвани от необясними, но властни импулси, тичаха безпаметно между земята и морето, докато трая бързият преход от деня към нощта. После телата и смеховете им бяха погълнати от мрака на палмовата горичка. Това лято всичко изглеждаше ново, вълнуващо, непознато, напълно различно и много истинско.
         Няколко месеца по-късно хотелът бе готов и родителите на Стела отпътуваха.
         Джим и тя се срещнаха отново в Сорбоната, след години. Ожениха се почти веднага, с благословията на двете семейства. Старците изглеждаха щастливи, че разумните потомци са им спестили неподходящи връзки, инфантилни грешки и екзистенциални бунтове.
         Животът течеше спокойно и еднообразно. Всичко бе разчетено. Нямаха деца. Джим започна да пътува като баща си. Стела се занимаваше с декориране на къщите и с благотворителност. Веднъж на 365 дни честваха в някой луксозен ресторант годишнината от сватбата и съпругът винаги подаряваше на жената някакво бижу. Стела имаше вече цяла кутия с култивирани перли.
         За сребърната сватба решиха да посетят отново местата, където бяха прекарали голяма част от детството си и онова незабравимо лято.
         Спяха в хотела от няколко дни. Беше претъпкано с туристи. Високи решетки отделяха плажа и градината на комплекса от набъбналото рибаско селище. Сутринта Джим излезе да се поразходи из прашните улички. Мизерията бе нарастнала. Мърляви полуголи дечица ритаха парцалени топки из пръстта, млади жени носеха кошници със захаросани сладки на главите си, юноши предлагаха портокалов сок и кокосово мляко, всички се опитваха да му продадат нещо. Говореха грубо и неразбрано. Завърна се бързо в хотела, доволен че не трябва да оцелява във враждебния свят зад решетките. Мина през магазина във фоайето, за да купи огърлицата от култивирани перли, която бе видял предишния ден. Естествените отдавна бяха изчезнали от пазара.
         Следобед потърси жена си на плажа. Тя бе оставила настрани лекото четиво, нещо от Селинджер. Разговаряше с две американски туристки. Дамите бяха прозрачно бели, криеха се от слънцето под шарени чадъри и тъмни очила. Синкавите им крака изглеждаха набръчкани от трапчинките на остаряла подкожна тлъстина. Позната гледка. Плажът бе пълен сякаш с клонове. Негови и на Стела: възпитани, шлифовани, елегантни, застаряващи, поддържани господа и дами, свикнали да живеят питомно, без голям лукс, но в охолство и комфорт. Благодарни на съдбата, доволни от късмета си.
         Стела го помоли да им донесе сок. Барманът се беше запилял някъде. За да не чака сам в следобедната жега, реши да купи нещо от амбулантните търговци, обсаждащи оградата. Харесаха му плодовете, бяха по-хигиенични. Приближи и махна с ръка на едно младо момиче, облечено с овехтяла, грозна рокля. Тъмна приведена фигура, характерни за расата дебели устни, къдрава коса, разрошена от вятъра, несигурни стъпки, уплашен поглед. Посочи бананите и портокалите в кошницата. Тя му подаде плодовете и произнесе цената със силен акцент. После изчезна в множеството.
         Привечер го обзе неясна тревога. Бризът галеше ухото му, нашепваше полузабравени мелодии. Напусна хотела сам и тръгна по пясъка. Вървя дълго, докато се задъха. Наоколо не се виждаше жива душа. Обхвана го меланхолия. Седна в сянката на една палма и се опита да си припомни нещо много важно. Внезапно долови слабо движение. Обърна глава и ги видя: две черни, голи, съвършени тела в разтворената мида на хоризонта, открояващи се като перли между белия пясък и пенестите вълни. Момче и момиче от местното рибарско селище приближаваха хванати за ръце. В хармония с пейзажа наоколо, в единение с елементите. Пристъпваха като приказни същества, бяха стопаните на тая земя, на водата и оранжевото слънце. Бяха младостта и любовта. Приближаваха към скривалището на Джим. Той ги наблюдаваше с безмълвно обожание. Спряха и момичето се обърна с лице към него. С труд успя да разпознае в тази жрица подтиснатото същество, което му бе продало плодовете зад решетките. Сега тя бе царицата на плажа. Движеше се върху пясъка с грация непостижима за нито една от западните туристки. Не просеше вниманието и парите на чужденците, а се къпеше в най-чистата небесна нежност. Без да забележат Джим, двете фигури завиха към брега и ритуално, като в забавен каданс, навлязоха в морето пред самия него. Тишина. Само ритъмът на вълните.
         Бодна го завист, после го връхлетя носталгия по нещо отминало и непостижимо, в съзнанието му нахлуха забравените спомени, сърцето му запулсира лудо със силните и необясними чувства, останали заровени под прахта на далечното лято. Режеща болка разтърси тялото на Джим, сякаш се бе допрял до електрическа змиорка. Красотата болеше. Слънцето прониза с последния си лъч разширените му зеници и малко преди да проникне в смисъла на изплъзващата се реалност, той усети как нощта нахлува в победената му плът.
         Сутринта чистачите откриха тялото на поредния турист, починал от инфаркт. В ръката му, свита в юмрук, лежеше празна мидена черупка.