Мария Донева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Мария Донева

 

 

 

Прилепчиво прилепало,
също като невидяло,
през една минута звънка -
Ти излезе ли навънка?
и потропвайки с копита,
пак звъни и пак те пита -
Весел ли си? Със кого си?
Някой път компот ти носи,
друг път хруска ореховка,
кво ли не си пъха в човката,
равномерно дебелее,
като шантаво се смее,
щом затвориш, се отчайва,
вряка, после се разкайва,
след това звъни отново,
и за любене готово
всеки час и всеки ден
ходи си без сутиен.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2009 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]