ВИДИМА

Димитър Димитров

днес тенът й е еластичен
обгалва облите й мускули нагоре
протяга се между косата й
към погледите по пясъка

само да посмеят

като картичка с гола жена
като разпиляна цаца
като хавлия по пътя й към отлива

няма да посмеят

сирените я пазят
разбиват джетове около нея
стряскат пясъка встрани

ще се научи да обича
краката й няма да бодат докато ходи
ще спечели любовта на смъртен
гласът й ще се върне

морето е със цвят на мента
глог
валериан