ПОТОМЪЧЕН РИБАР

Димитър Димитров

седнал на брега, лови вълни,
изхвърлени умрели от морето,
нахапани до смърт от мидите,
топли - излизат отвътре.

кучето му бяга към всяка,
тежко паднала на пяна,
целува я и се връща при него,
измокря го и пак се смее.

дядо му им обеща преди,
че няма да ги остави, докато са живи,
че ако напълнят мрежите му,
момчето му ще е за тях.