Костадинка Лапкова
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | съдържание
с мека коса и хрупащи корени, без червило, заспала е на плажа от изнемога, чайката избяга със салама от тоста й
Тя помни кожата му, и ръцете му, но ще се помъчи да забрави и да си прости. Както прости на чайката и я забрави.
Електронна публикация на 29. юли 2006 г. г1998-2006 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!