Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

СЪВРЕМЕННИКЪТ ВЕРГИЛИЙ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   В известното си стихотворение "В ателието" Збигнев Херберт казва за модерния художник:

      Той прониква в сърцевината...
      без крила, в пантофи оръфани,
      без Вергилий, с котка в джоба,
      с фантазия добродушна
      и с неосъзната ръка,
      която поправя света.

     

 

         Нужно ми бе да прочета Вергилиевите "Георгики", докато разбера докрай мисълта на полския поет: може да се издържи и без Вергилий, но само ако се постъпва като него. Днешният творец трябва да е "добър градинар, който подпира цветето с пръчка, човека с радост, слънцето със синева". Херберт просто предлага модерна транскрипция на Вергилиевите стихове:                                        

 

Да се опират лозите, на бурите да устояват,
да се катерят и, възел по възел, върха да догонват...
Свършил с лехите, лозарят накрая на своя труд пее.

     

 

         Ето как класическата древност и енциклопедическото познание присъстват скрито в съвременната поезия - съживени и психологизирани!      

 

         А нашето, българско, минало е така тясно свързано с античния свят, с духовния живот на Елада и Рим, че трите основни творби на Вергилий, "Буколики", "Георгики" и "Енеида", са нещо много повече от културна потребност. Е, може би образованите сицилиански пастири от I в. пр.н.е., които познавали отлично гръцката и римската поезия, както ни ги представят еклогите на "Буколики", извикват на устните ни усмивка, но тя скоро се стопява, щом вникнем зад условната видимост и усетим дъха на прастария човешки копнеж по ИДИЛИЯТА - още неиронизирана от модерното време. В този романтичен свят, роден в съзнанието на "гражданина" от носталгията му по селската простота и изгубения рай сред природата, все още "Omnia vincit amor" - любовта побеждава всичко, вече две хилядолетия. Все тъй е жива и мечтата на Вергилий за нов "златен век", в който ще се появи човешки род, оставил зад себе си суровия "железен век".      

 

         В нашия рационалистичен свят не по-малко съвременно звучи и мисълта на Вергилий "Щастлив е човекът, успял да познае нещата.", която владее в "Георгики" - тази поема на съзидателния труд, който "всичко надвива" - "Labor omnia vincit". А "Енеида" с нейните тържествени и нежни стихове, с драматичните страсти и съвършен психологизъм, е сякаш "модерно" продължение на Омировия епос.      

 

         Вергилий - любим поет на мнозина мислители от младостта на света до днес (да споменем само Монтен и Жид) - е и наше трайно духовно достояние. От крилатия си, лек хекзаметър древният бард говори учудващо ясно и съвременно, преодолял хилядолетията.

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 13. юни 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]