Венцеслав Константинов

афоризми

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | азбучен указател

 

ВРЕМЕ, ВЪЗРАСТ, БОГ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg * Без бъдеще нямаш минало.

 

         * Без очакване на радост бързо остаряваш.

 

         * Безмерна е Божията милост към невярващите.

 

         * Бог е едновременно безкрайно далеч и безкрайно близо - в тебе.

 

         * Бог е създал човека недоправен, за да се стреми той вечно към милостта му.

 

         * Бог не може да бъде "измислен".

 

         * Бог не се нуждае от обожание.

 

         * Бог обича човека като свое недъгаво чедо.

 

         * Бог се открива пред Разума, когато Разумът достигне предела си.

 

         * Бог съдържа Разума, но Разумът не съдържа Бог.

 

         * Бог създал Адам и Ева, Ева родила маймуната, а от маймуната произлязъл човекът...

 

         * Богохулникът е обезверен боготърсач.

 

         * В залеза на живота си изпитваме зависимост от Залеза.

 

         * В изкуството на остаряването влиза и това да не се превръщаш в дядо.

 

         * В конфликта между възрастите печелят винаги по-младите - не по-умните.

 

         * В крилете на ангелите също се въдят кокошинки.

 

         * В народното веселие Бог проверява себе си.

 

         * В старостта има мъдрост, но няма надежда.

 

         * Вдетиненият старец се разделя с живота по-леко.

 

         * Великият Маниту ни държи будни дори когато спим.

 

         * Времето изтича между пръстите на Бог.

 

         * Всяко поглеждане на часовника те приближава към Края.

 

         * Вярата е окото, което вижда отвъд Видимото.

 

         * Вярват в Бог ниските и високите умове - средните вярват в "себе си".

 

         * Детето иска невъзможното, старецът се отказва и от възможното.

 

         * Децата питат повече, отколкото може да им се отговори.

 

         * Докато си още стар, пий добро уиски.

 

         * Живият младежки порив към истина и красота държи стареца жив.

 

         * Жизнерадостният старец се готви за последния танц.

 

         * За разлика от доброто вино, добрият човек се вкисва с годините.

 

         * Законът е спънка за младия и опора за стария човек.

 

         * Зрелостта започва с познанието за Залеза.

 

         * Идва старостта, а младостта не си отива.

 

         * Има пряк път към Бог - но никой не го знае.

 

         * Искаш ли да се посмееш над себе си, припомни си детските мечти.

 

         * Исус към учениците си: "Един от вас ДА ме предаде!"

 

         * Какво прави дядо с внуче, което е по-умно от него?

 

         * Когато повечето ти приятели са вече покойници, крачиш като мастодонт...

 

         * Който се чувства стар на младини, се усеща млад на старини.

 

         * Колко изгубено време в размисъл за изгубеното време!

 

         * Кръстните мъки на Исус облекчават всекидневните ни болки.

 

         * Късна старост: вече ти е все едно с кого общуваш.

 

         * Макар и оглупял, старецът е почитан.

 

         * Мисли за оставащия ти живот като за карнавал!

 

         * Мислиш, че си създаваш бъдеще, а си създаваш минало.

 

         * Младежът бяга от скръбта, старецът бяга и от радостта.

 

         * Млади и красиви хора - трагедията не е, че ще умрат, а че ще остареят и погрознеят.

 

         * Младите нехаят за болките на старите, старите нехаят за болките на младите.

 

         * Младият човек живее като безсмъртен - оттам и голямото му отегчение.

 

         * Младостта е поредица от опиянения и терзания.

 

         * На брадат виц се смеят безбрадите.

 

         * На младини те блазни изобилието, на старини - подборът.

 

         * На потъващ кораб трудно ще твърдиш, че няма Бог.

 

         * На старини се усещаш или още млад, или вече грохнал.

 

         * Надеждата на стареца: да заспи и да не се събуди...

 

         * Най-често споменават Бог невярващите.

 

         * Не заменям живите очи на стареца за мъртвия поглед на младежа.

 

         * Не се опитвай да лекуваш старостта - така само я усложняваш!

 

         * Неудобно ми е да питам Бог какво съм му доверил при раждането си.

 

         * Някои деца се раждат със спомени, други с предчувствия.

 

         * Падналият ангел сънува Човека.

 

         * Посредственият човек рано се усеща стар.

 

         * Представата за Бог като живо същество умъртвява Вярата.

 

         * Престарялата баба става детенце на децата си.

 

         * Пътят на Разума свършва в прегръдките на Бог.

 

         * Радостта на стареца: да гледа красиво момиче, което е отвърнало на погледа му.

 

         * Разумът е домашният любимец на Бог.

 

         * С годините вкусът на щастието изветрява, но вкусът на сълзите остава непроменен.

 

         * С годините звездите се отдалечават...

 

         * С миналото се разделяме със смях, но през сълзи.

 

         * Старецът не помни какво е изял на обяд, но помни първия изяден пердах.

 

         * Старецът облажава младежа за бъдещето му, младежът облажава стареца за миналото му.

 

         * Старецът решава да пише спомени, когато вече нищо не си спомня.

 

         * Старостта започва с мислите за нея.

 

         * Старостта те кара да се срамуваш - незнайно от какво.

 

         * Съществуването на Бог не е очевидно - не се вижда с очи.

 

         * Уверяват ли те, че изглеждаш още млад, значи си вече стар.

 

         * Умният младеж изглежда по-стар, умният старец изглежда по-млад.

 

         * Хората са забавлението на Бог.

 

         * Целувката на Юда е опрощаване на предателството към него.

 

         * Човек е млад или стар в зависимост от това какъв кон язди.

 

         * Човекът си представя Бог по свой образ и подобие и после се мисли за богоравен.

 

         * Човешката старост е детството на Бог.

 

         * Щастлива мъка има при любов на младини и при творчество на старини.

 

         * Щастливите години - гладни и недоспали, но жадни за живот.

 

         * Щом си дочакал старостта, ще дочакаш и Смъртта.

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Осма част от книгата с афоризми на Венцеслав Константинов „Тайният живот на дъжда“, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“! Очаквайте всеки понеделник в продължение на десет седмици по една част от книгата!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 02. декември 2013 г.
Публикация в кн. „Тайният живот на дъжда“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]