Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ПОЗЛАТЕНИЯТ ОРЕХ НА ПОЕТА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg  Спомням си възторга от първия досег с интимния свят на Весна Парун и с приказните видения на Стеван Раичкович, а преди това вече бях вдъхнал земния мирис на мъдрите, затворени в себе си словесни изваяния на Десанка Максимович.      

 

         И ето че сега се зачитам в още един от големите - Драгутин Тадиянович. От неговата лирика в книгата "Прикован към Земята" напира хърватската поетическа чувствителност, защото люлката на поета е била в с. Растуше, край Славонски Брод. Там той е видял светлината на света. И в патриаршеска възраст Тадиянович не престава да се взира в тази светлина, да й се удивлява, да я прославя. Защото вътрешното му око не се насища на звездата зорница, грейнала в небето, грейнала и в душата му като позлатен орех, увиснал на коледна елха. И още: момиче е тази звезда, момиче сънено, разглезено и сърдито, че толкова рано поетът го е събудил. А край потока ухаят нацъфтелите ябълки, звънтят хлопките на добитъка. От ниските храсти птича песен долита, бащата вика на конете след плуга, а техните сенки стигат чак до края на нивата, до края на живота върху тая земя, и от браздите пара се вдига към небето като тамян от скъпоценни кадилници...      

 

         Така е в поезията на Тадиянович, значи така е и в живота. Критиците го наричат "архитект на стиха", виждат в песните му приказки за любовта и земята, поетичен летопис на човешкото съществуване. При него думите сякаш възвръщат своя първи, истински облик, те са като откъртени току-що от магмената сплав на Словото, сияят с острите си ръбове, с непомътеното си многоцветие. Свободен стих, разнообразна метрика, ритъм на народен говор - ето външните белези на една поетика, която връща простотата, наивността, чистия дъх на детето. Тадиянович обича горите, бледосиньото небе през клоните, пеперудите и кучешкия лай в далечината. Разтълмява ги с умение, но и с радост, с познание, но и с усет. Подпира стиха с дума, но и с дъх.      

 

         Защото щастието на тълмача е като свещ, забравена на вятъра...

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 19. юли 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]