Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ЖИВОТ В ПОДРАЖАНИЕТО*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   Хуберт Виндиш - така се нарича героят на Петер Хертлинг от романа му "Хуберт или Завръщане в Казабланка" - е преуспяващ редактор в западногерманско издателство; той се е издигнал до върха на кариерата си, като вече почти се числи към "шефовете". На пръв поглед всичко в живота му е наред, няма какво повече да се желае. И въпреки това Хуберт е някак пречупен, лишен от физиономия и вътрешен център.      

 

         Повествованието започва с това, че Хуберт си купува първата мека шапка в живота. Още в магазина става ясно, че в своя избор той неволно се стреми да наподоби външността на киноартиста Хъмфри Богарт от нашумелия филм на Майкъл Къртис "Казабланка". Дори продавачът с известна ирония отбелязва поразителната прилика.      

 

         От пространните ретроспекции разбираме, че бащата на Хуберт е немски офицер с деспотичен характер, който системно потъпква у сина си всички "недостойни" пориви на личността му. Той постоянно му говори: "От тебе никога няма да излезе истински мъж." Майката е плаха и покорна жена, а по-големият брат на Хуберт, от когото по думите на бащата "ще излезе мъж", се готви да наследи попрището на баща си.      

 

         Физически и душевно Хуберт е слабоват тип; в ходенето на кино той намира своите краткотрайни бягства от реалността. За да се приобщи към "света на силните", момчето влиза в редовете на Хитлеровата младеж и преминава всички степени на обучение във вярност към фюрера и Райха.      

 

         Когато започва Втората световна война и немските войски навлизат в Полша, бащата заминава за фронта, а Хуберт се записва доброволец във Вермахта. Но истинската причина за тази постъпка не е самоотверженост, а желанието му да се освободи от интимната връзка с едно момиче, чийто баща е емигрирал по политически подбуди, а майката на Хуберт не желае той да общува с "политически опасни" лица. За негова изненада не го пращат на фронта и той прекарва дните си из щабните канцеларии, пътува служебно из разрушени градове, но вижда в тях просто кадри от военен филм, липсва му живо отношение към събитията около него.      

 

         След войната започва американизацията на Хуберт - той вече живее единствено чрез подражание и се държи по-американски от самите американци в окупираната Западна Германия. Дирейки убежище за разбитата си самоличност, той бързо се "себеоформя" по американски образец. Дели дните си между съсипваща журналистическа работа и пошли любовни авантюри, в които "се утвърждава" като мъж.      

 

         През цялото си съществуване Хуберт се е криел от себе си в измамни роли, чужди на безцветната му, манипулирана от силите на времето личност. Жадуваното "завръщане към себе си", към истинските стойности на живота, е обречено на неуспех. Остава "спасението" в миражите на сладките, но мимолетни преображения, предлагани от масовата култура.

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 09. септември 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]