Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ПЕСНИ ОТ ДЕТСТВОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   Акадската поема за шумерския герой Гилгамеш, създадена преди близо 4000 години, е останала жива в човешкото съзнание и е повлияла върху литературите на много народи.                              

 

         В книгата си "Когато слънцето беше бог" полският културолог Зенон Косидовски разказва какво раздвижване на духовете е предизвикала находката на скромния гравьор Джордж Смит, който през седемдесетте години на XIX век разчел плочките с клинообразно писмо от библиотеката на Ашурбанипал, струпани в подземията на Британския музей. Тогава бил открит и най-древният разказ за световния потоп, установило се, че историята на библейския Ной е народна легенда, която евреите са взели от шумерите. Днес се приема, че в бурния живот на Гилгамеш и на приятеля му Енкиду са въплътени мечтите и надеждите на редица човешки поколения, техните стремежи да превъзмогнат природната стихия, безпокойствата им по пътя от варварството към цивилизацията.                              

 

         Поезията на древния Изток очертава и първите "вечни" мотиви в световната литература: утринната песен на влюбените, които след нощ на прегръдки и наслади молят птиците да почакат с известяването на новия ден, злите сили, разделящи отдадените, техните любовни игри - всичко това векове по-късно ще прозвучи у лириците на Гърция и Рим, ще бъде подхванато в албите на трубадурите и минезингерите, ще вдъхнови поетите на Възраждането. Обаянието на тази лирика - еротична в най-радостния, в най-чистокръвния смисъл - не е помръкнало и до днес, то отново завладява с неочаквана мощ.                              

 

         Съвременният превод на библейските "Книга на Йов", "Еклисиаст", "Песен на песните" ти дава възможност отново да усетиш аромата на архаичното слово и за сетен път да промислиш неотменимото влияние на Писанието върху културното съзнание на европееца, а това ще рече - върху нашето съзнание. Старият Изток, тъй близък ни географски и тъй далечен във времето, несправедливо засенчван от величието на класическата древност, отново изниква пред духовния ти взор, замайва те с ведростта и жизнелюбието си.                              

 

         Връщаш се към приказните песни за света, изпети в детството на човечеството.

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 08. юли 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]