Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

МЕЖДУ КРАСОТАТА И НРАВСТВЕНОСТТА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg  Откъснат от контекста на "Или-или" - първото голямо съчинение на Сьорен Киркегор, - "Дневник на прелъстителя" се превръща в красив торс, за чиято глава и сърце можем само да се досещаме. Но - "по-добре врабчето в ръката, отколкото сокола в небесата", въздъхва в някакво светло отчаяние познавачът проф. Исак Паси.            

 

         Книгата на Киркегор не е наръчник на начинаещия или понапреднал прелъстител, макар че все пак е ПОМАГАЛО. Албер Камю я нарича "ръководство по циничен спиритуализъм", защото именно тук - смята той - Киркегор се отказва от всякакви утешения, от морала и спокойните принципи; не се опитва да смекчи болката от бодила, който усеща в сърцето си - напротив, изостря я с безнадеждната радост на един щастлив разпнат. Тук се проявява абсурдният разум, който се бори с надхвърлящата възможностите му действителност.            

 

         Така южнякът Камю коментира ненаситните видения на един северен самотник, който никога през живота си не е прелъстил дори една жена. Киркегор възкликва в своя "Дневник": "О! Какво не бих дал, особено в моята ранна младост, за да бъда мъж поне шест месеца..." На този унил възклик Камю посвещава няколко проникновени страници в есето си "Митът за Сизиф", за да заключи: "Позволявам си свободата да нарека философско самоубийство екзистенциалното поведение."            

 

         Вдъхновената възхвала на донжуанизма и прелъстителството в книгата на Киркегор не е просто художествена компенсация на еротичното безсилие. В съблазняването датският философ съзира особено изкуство, сродно с творческия акт. Но и двете - завладяването на прекрасния пол и създаването на прекрасни творби - са породени според него единствено от меланхолията, отчаянието и безверието. Спасението от "съзнанието за абсурд", от проблематичното "естетическо състояние" Киркегор вижда в категоричния избор на "етическото съществуване", в приемането на нравствени ограничения, в съзнателната борба за личностно себеосъществяване. Етическият човек, за разлика от естетическия човек, се сдобива със съдба, макар и тази съдба често да е... скучна.            

 

         Творбата на Киркегор е дълбоко откровение, което може да се сравни с изповедите на Августин или Русо, а също с дневниците и писмата на Франц Кафка. Този дневник на въжделенията, писан с пламенен копнеж по вътрешна свобода, в таен спор с Хегеловото схващане за "осъзнатата необходимост", носи всички белези на духовно величие. Затова и най-значимите съвременни "екзистенциалистки" съчинения са възникнали всъщност като скрита полемика с възвишения, но житейски непостижим идеен свят на Киркегор.            

 

         Ето защо тази книга трябва да се чете критично, но не иронично - от онзи, който умее да прави такава разлика. Да не пропускаме, че навлизаме в творение на духа, но не и на живота. Забравим ли това, лесно ще се увлечем от магията на словото и ще се окажем в положението на прелъстени - от зашеметяващата духовна мощ на Киркегор. А може би тук се крие истинското очарование?

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 14. август 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]