Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

МАГИЧЕСКИЯТ ПАРФЮМ*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   Един човек, "едно от най-гениалните чудовища на осемнадесети век", притежава необикновено силно обоняние и чудната способност да различава хиляди ухания. Единствената му амбиция в този живот е от "летливото царство на миризмите", а именно: да композира парфюм, съставен от телесната миризма на множество красиви момичета, с който да се напръска и така да спечели обичта на хората. Защото - и това е ужасната цена за гениалността му - самият той е лишен от собствена миризма. Чудовището Жан-Батист Грьонуй копнее за мириса на ония толкова рядко срещани люде, които вдъхват любов. И тъкмо те стават неговите жертви. Но стремежът му е да създаде парфюм с дъх не само на човек, а и на свръхчовек, на ангел - "така неописуемо хубав и живителен, че този, който го вдъхне, да се омагьоса и да възлюби от все сърце него - Грьонуй, носителя на този парфюм".      

 

         Но - и тук е поантата на романа - в мига на успеха онази магия, за която убиецът е копнял винаги - обичта на хората, - му става непоносима, защото самият той не ги обича, той ги мрази. Символично конципираният герой на Патрик Зюскинд - пак един диктатор и тиран - внезапно осъзнава, че удовлетворение би намерил не в обичта, а само в омразата, в чувството да мрази и да бъде мразен.      

 

         Тази заострена фабула обаче е само външната обвивка на "Парфюмът". Същността му е друга - иронично есе върху закърнялата култура на възприятията при човека, особено съвременния. Според Зюскинд парфюмите, които ни заобикалят, притежават такава убеждаваща сила, пред която бледнеят слово, поглед, чувство и воля. Покоряващата власт на уханието е неудържима, тя прониква в нас, както въздухът в дробовете ни, изпълва ни докрай и няма средство, което да я спре, защото не я осъзнаваме.      

 

         Можем да сравним образа на Жан-Батист Грьонуй с един или друг литературен герой, най-вече с прочутия урод на Гюнтер Грас от "Тенекиеният барабан". Но ще припомня, че всички тези "чудовища" идат от романтическата традиция. Демонът на Зюскинд - той е и физически безобразен - е по-сроден с Квазимодо на Виктор Юго и особено с персонажите от приказния свят на Е.Т.А. Хофман. А оттам пътят води назад към немската народна приказка, към ужасните разкази за изверги и фантастични зверства, събрани някога от Братя Грим.      

 

         Романът на Зюскинд е облъхнат от свой личен магически парфюм - така той постига нещо от участта на клетия Грьонуй: предизвиква възхищение, но и отвращение...

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 05.октомври 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]