Венцеслав Константинов

есеистика

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен указател

 

ХАРАКТЕРЪТ - НАША СЪДБА*

 

Венцеслав Константинов

 

 

     

         Корица на книгата. Снимка: Ciela.bg   Наред с всичко друго творбата на древния характерописец притежава едно важно качество: и на български тя звучи СМЕШНО. Знаем чужди академични преводи на "Характери", които вероятно могат да се похвалят с голямата си точност и ерудирано тълкуване на текста, но които са мъртви по отношение на хумора. Остроумието на създадената преди 2300 години книжка е пренесено през вековете в българския текст непокътнато.      

 

         Удоволствието от познанието - ето с какво те дарява Теофраст, когато четеш неговите характерологични скици. Макар днес да разбираме под думата "характер" повече "личност" (времената се менят), тридесетте образа в книгата напомнят - не по своя външен вид, а по душевната си нагласа - наши съвременници. Ласкатели, празнодумци, сплетници, заплеси, черногледци, досадници, скъперници, страхливци, користолюбци - нима няма да ги откриеш и край себе си! Само облеклото е друго, фризурата е по днешна мода, непосредствеността е понамаляла през столетията, но жестовете, погледите, усмивките, интонациите в гласа са същите! Сякаш наистина характерът - по думите на Томас Ман - е някаква митична роля, която човек в своето наивно заслепение играе, без да съзнава, че върви по вече дълбоки, отъпкани следи. А нашето достойнство и увереност в играта сякаш се дължат на факта, че нещо извън времето се изявява чрез нас и става настояще - "това е митично достойнство, на каквото има право и най-жалкият и недостоен характер".      

 

         Малката книга на Теофраст напомня, че "характерът на човека е негова съдба", че - щем не щем - трябва да играем ролята, която ни отрежда душевното ни устройство, и сме длъжни да я изиграем добре. Както вещаят стиховете на Карл Сандбърг:                    

                                     

      Това лице,
      това лице, което носиш,
      не е избирано от теб, нали?
      Вземи го, виж там с него нещо да направиш...

     

 

         Колко неочаквано съвременен може да бъде един грък, ученик на Аристотел!

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

 

---

 

 

* Есето е от книгата на Венцеслав Константинов „Гоблен, извезан с дяволски опашки.
50 приключения с привидността“
, която е на пазара с марката на издателство „CIELA“!

 

Издателство ``Ciela``

Електронна публикация на 13. юни 2013 г.
Публикация в кн. „Гоблен, извезан с дяволски опашки“, Венцеслав Константинов, Изд. „СИЕЛА“, С., 2012 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]