Графити

Димитър Кенаров

Нощта мирише на ацетон.
Спреят на дъжда
пръска по панелките,

кръщава нищото
с местонахождения
и имена.

Прогизнал от дъжда,
с черно яке с качулка,
някой незаконно омагьосва

стените под моя прозорец,
изрича заклинания
към утрешния, рационален ден.

Ставам от леглото
и притаен зад пердето
наблюдавам церемонията -

щрихи на мистичния
език на аерозола,
абра-кадабра от багри,

жертвоприношения
върху студения, нулев
олтар на града.

Графити! Гърците първи
са разкрили силата
на глагола Пиша,

после художниците.
Графити! В тунелите,
по влаковете, които

пътуват през тунелите,
по кожата на хората,
които пътуват във влаковете,

силата пулсира -
вярването, че няма земя
без география.

08 / 2005