Камелия Спасова

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

подход

 

Камелия Спасова

 

 

като си обелих
двата крака
успях да се спъна на равното
като изтрих папката
с едно докосване
и от една дума
и от едно мълчание
никога няма да бъде същото

 

а винаги ще се намери някой
да попита за смисъла
какво става с изпитите
намери ли си работа
с мъжете какво става
аз се усмихвам глупаво
защото знам че нищо не става

 

нищо не става - казвам
после плюя на петите си
и нагазвам в локвата
с двата крака

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 13. ноември 2005 г.
г1998-2005 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!