през някоя виелична нощ
самба ако засееш преди заспиване
в съня си ще покълнеш и ще избуиш
в Бразилия под ритъма на босите крака
с прозвънващи гривни за глезени
на момичето от Ипанема
онова с оранжевата тениска което отива
да продава риба на улицата край океана
а от усмивката й греят карнавали
в миг сърцето ти се осамбява
надяваш се когато се събудиш
тя да дойде пак при теб
преодолявайки разстоянието
от две спирки с тролея

бразилката пък
преди лягане засява звън
очакване да се пренесе
в хижа със заскрежен прозорец
с китеник и припукващо огнище
а отвън преспи до колене
и ти на двора да цепиш дърва
преди да се гмурнете двамата
в зимната феерия със ските

въобще там
там да идем
в търсене на същото
което е навсякъде

върни се | съдържание | продължи