"Ако съм викнал към тлението:
Баща ли си ми ти? -
Към червеите: Майка и сестра ли ми сте?,
То где е сега надеждата ми?
Да! Кой ще види надеждата ми?"
/Книгата Йов 17:14,15/
 

- Я, имаш пъпчица на бузката, Бебенка!
Йовко се изчервява. Знае, че пъпките са знак за нередовен полов живот. И за много чикии. А чикиите, освен до пъпки, водят и до оглупяване. Йовко съзнава, че е прост. И затова се изчервява.
- Може ли да ти я изцедя? - Надежда се усмихва умолително. И жалостиво. Но жалостта й е заради евентуалния отказ на Йовко. Йовко разбира, че не му се подиграват и почти се съгласява:
- Ама нали няма да боли...
- Ще боли, мъничко. Не, няма да боли. Обещавам.
- Добре. Зайо, внимателно!
Надежда кара Йовко да седне, надвесва се над лицето му, опъва с два пръста бузата му. Нейният приятел доктор Елифазов й е казвал, че така правят медицинските сестри, преди да забият инжекция: Стискат силно и с нокти месото на пациента, примрял от страх и очакване. Болката се разсейва. Иглата влиза почти неусетно.
От пъпката на Йовко се чува едно почти безшумно "Тссст!". Надежда трепва. Гнойното червейче сякаш мърда върху нокътя й. Усмихва се. Тя го размазва на огледалото. Там има още десетина негови побратими. Веднъж месечно Надя почиства огледалото с гъба.
- Видя ли, Бебенка!
Йовко е още по-червен, а на мястото на пъпчицата му се кипри капка кръв. Разглежда ноктите на ръцете си. Не, Надя не се гнуси от него. Напротив - втренчила се е право в носа му:
- Бебенка, имаш още една пъпчица!
- Неее, Зайо, стига толкова за днес...
- Нека, нека ти я изцедя!
- Недей, моля ти се!
- А утре може ли?
- Утре може. Ако не си я изцедя сам.
- Аз, аз, аз! - Надежда се готви да плаче. Кожичката между веждите й леко се повдига, очите се уголемяват, навлажняват се...
- Утре, Зайо! Утре. Обещавам.
Йовко не знае какво да мисли. Оглежда се през пет минути. По едно време взима парцал и бърше огледалото. То обаче се замазва. Не прилича на огледало. Надежда се цупи:
- Не се прави така, остави на мен!
Тя минава стъклото с мокра гъба, после го подсушава с вестник. Йовко вече рови в библиотеката. Помни, че там се намираше някаква книга за пъпките. Ето я - "Дерматология"! От вътрешната страна на корицата личи посвещение: "На Надето от доктор Елифазов". Зачита се. "Акне. Възпаление на мастните жлези и космените фоликули... Прави 20-30-годишните нещастни... Дисеминирано разположени комедони, папули, пустули, цикатрикси и пигментации... Акне пункта - най-често се появява по лицето, бузите, брадата, челото, шията и гърба... Понякога - черни точки (комедони)... Изпускат обилен мазен секрет, който запушва космените фунийки - малки бели червейчета с черен връх, от замърсяване и от окисляването на кератина...".
"Гадост!"

* * *

- Бебенка, моля ти се, дай ми да ти изцедя пъпчицата!
- Толкова ли съм противен, Зайо!
- Напротив!
- Зайо, обичаш ли ме?
- Ако ми позволиш да ти изстискам пъпчицата, да, Бебенка!
- Добре, де... Ама внимавай!
"Тссст!"
- Тук има още една пъпчица! И още една!
- Прави каквото искаш...
"Тссст! Тссст! Тссст!"
"Акне папулоза... Малки, често с гноен връх... Често - предменструално... Акне индуратива... Понякога папулите нарастват, стават дълбоки, плътни, болезнени инфилтрати с големината на грахово зърно...".
"Гадно-о-о..."

***

- Бебенка, цялото ти лице е в пъпки!
- Удоволствие ли ти доставя, Зайо?
- Страхотно! Особено докато излиза червейчето. Струва ми се мъжествено. Хайде седни!
- Тук?!
- Ами да!
- Но хората ни гледат!!!
- Какво те интересуват хората, Бебенка?
- Обичам те, Зайо!
- И аз те обичам, Бебенка!
- Ох, ох, ох! Внимателно!
"Тссст! Тссст! Тссст! Тссст! Тссст! Тссст!..."
Цялото лице на Йовко е в кръв.
"Флегмони (болезнени)... Получават се при сливането на няколко акне индуратива... Засягат предимно мъжкия пол..."
"Ох!"

* * *

"Предразполагащи фактори при хроничното акне: овариални смущения, полови смущения, психически състояния, невровегетативна дистония, неправилно хранене, запек, злоупотреба с алкохол, кафе, шоколад, физическа и нервна преумора..."
“За чикии никъде не пише.”
Йовко наистина обича Надежда. Готов е да понесе всяка болка, само и само да й угоди. Нарочно яде много шоколад.
"Щом пък й е толкова приятно, нека пъпчасам целият!".
Нарочно пие кафе. И алкохол. Мастурбира.
Тя не иска от него да е умен, а да е пъпчив. Пие оцет, за да има запек. Пъпчасва яко: Акне пункта, акне папулоза, акне индуратива, флегмони (болезнени)...
“Мелодия. Мелодията на душата. Да живее доктор Елифазов!”
Една сутрин се събужда в струпеи. Толкова са много и толкова навсякъде, че едва си отваря клепачите. Сякаш кожата му се е вкоравила от непрекъснато появяващите се "корички". Боли.
”Нека.”
Вижда до себе си Надежда. Спи доволна. Чувства се нужна. Усмихната. Още щом се разсъни, ще започне да го цеди. Ще изцеди цялата му мъжественост. Пъпка по пъпка. Докато Йовко се облее в кръв. И така всеки ден.
Всеки ден едно и също.
”Но нима това е любовта? Не се ли е превърнала в навик? Действително ли Зайо ме обича? Нещо трябва да се направи.”
Йовко решава: ще седи на един стол, без да помръдне, без да се къпе дори. Докато задникът му се "подсече". Докато червяса. Безсънието ще го доведе до тежка физическа преумора.
“И това отново ще е любов...”

* * *
- Бебенка, отвори си очите. - Надежда плаче и разтърсва припадналия в ръчичките й Йовко. - Какво ти става, Бебенка, Бебенка!... - Доближава ухо до устата му.
”Диша.”
Проверява сърцето му.
”Тупти.”
- Какво направихме, Бебенка, какво направих...
Почти седмица Йовко не помръдва. В началото се изпуска няколко пъти, но Надежда не се противи.
На седмия ден тя вече се е пременила. Отива при доктор Елифазов.
- Не мога да си го обясня - вдига рамене той. - Според мен е божия работа. Остави го да умре.
Надежда и доктор Елифазов прекарват цялата нощ заедно. Говорят си за папули, пустули, цикатрикси и комедони.
“Учен човек е тоя доктор Елифазов.”
Късно през нощта Йовко прохърква няколко пъти, изпитва страшни болки (той вече така разбира оргазма), идва в съзнание и вижда, че неговият Зайо го няма. Пожелава си да достави най-голямото удоволствие на Надежда и да умре. Проклина доктор Елифазов. Но не умира. Просто се обръща на една страна и заспива.

Електронна публикация на 28. октомври 2001 г.

г2001 г. Георги Календеров. Всички права запазени.

г2001 г. Литературен клуб. Всички права запазени.