Иван Сухиванов
поезия, проза
Литературен клуб | нова българска проза/поезия | страницата на автора
образ странстващ
като детски плач проникващ през стените - със списъци на божества ожаднели за кръвта ми
като фантастичен глас трептящ над коловози удължени с поглед
аз отвикнах да се моля през безкрайната пустиня зад клепача
аз ще бъда ангел на разпада - ще забравя
и забравям!
Електронна публикация на 08. януари 2007 г. г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!