Иван Сухиванов
поезия, проза
Литературен клуб | нова българска проза/поезия | страницата на автора
не различавам вече участта си - като камък в зид опрян до рамо на вампир
а погледът - клеясал скалпел - втъкнат в прашните видения виж: една ухилена луна през сънищата ни пътува към последната си фаза - смърт
вплетени под храста сенки: тигър и газела - до разсъмване ще спят
/там, сред онзи сън, дето не привършва/
Електронна публикация на 08. януари 2007 г. г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!