Иван Сухиванов
поезия, проза
Литературен клуб | нова българска проза/поезия | страницата на автора
безкрайно пладне въображаем път пред мене криволичи чезне в едно разлято огледало
лица на огорчени победители пресрещам днес долавям жестикулации сред клони - просвирват
кости заровени във въздуха
опустошено е всяко състояние на разум
онуй сновящо псе - какви следи надушва в мимикриите на пейзажа
пред устието на смъртта
умри! и отнеси натам последния ми образ - отвъд всякое отвъд
излай в лицето оня вечен лицемер прикрит зад злачния си параван
Електронна публикация на 08. януари 2007 г. г1998-2007 г. Литературен клуб. Всички права запазени!