ПОМОГНЕТЕ НА КРАСИВАТА АНАСТАСИЯ!

Ивайло Иванов

Коледа! Самотната ми стая. Тъгата на Рождественската нощ. Като
погледна през прозореца, аз виждам как над нощните фенери небето
сипе светъл, тъжен сняг и как във мрака сребърните му кристали
блестят като снежинки в телевизор. Отдръпвам се и сядам пред
компютъра, отварям чисто нов екран, като прозорец, и във нощта на
Коледа съзирам....

Рекламата! „Под падащи снежинки, на леглото си, дълбоко спи едно
приказно красиво момиче – невинно, бяло, във дълбока кома – а
отстрани, на детското креватче, връз стикера му виртуален пише:
„Дарете свойта скромна лепта за живота! Внесете свойта сума в БНБ!
Да помогнем на красивата Анастасия!”

И тъй като в момента нямах средства, а гледката действително бе
удивителна, не се стърпях, а приближих муцунка до прозореца и
ласкаво целунах спящата Анастасия. „Може пък това да й помогне!” –
казах си затрогнат чак до сълзи – защото както е изпаднала в дълбока
кома, тя досущ прилича на андерсеновата спяща красавица. А ако пък и
аз не съм докрай лишен от красота и дарба, нищо чудно пред очите
Божии да мина за нейния малък принц, който с една-единствена
целувка ще я възкреси за чудото на живота, събуждайки я от дълбоката
кома на смъртта!” Така си казах, вгледан в падащия сняг, а не след
дълго мислено допълних:

Но ще ви дам адреса и на вас, приятели, връстници и колеги, за да я
целунете и вие – защото още не се знае кой измежду нас е най-
талантливият, сиреч – „принцът на поетите”, а повече от ясно е, че
именно от неговата целувка има нужда спящата Анастасия. Всъщност,
то не значеше ли Възкресение?