НОЩНА ОРАТОРИЯ

Ивайло Иванов

Луната тази вечер е източена
като кристал, като игла сапфирена.
А блатото е грамофонна плоча.
Да включим мисълта. И да засвирим!...

Не са ли само запис тези звуци?...
Пищят комари, жабите от хора
във мрака крякат и щурци скрибуцат.
Привидност тази нощта оратория

не е ли?... Съществата, дето чуваш ти,
отдавна мъртви са или не са родени те.
И само гласовете им пътуващи
към нас летят, пронизвайки Вселената.