12. На гости при мама

Следобедно слънце изгаря нивята,
ни звук, ни движение - лятно мъртвило.
Магаре лениво опашка подмята,
а часовете се нижат унило.

Изплезил езика си в мене се гуши
най-вярното куче - несменен другар.
В тревата жълтеят се паднали круши,
а къщата кичи се белната с вар.

Присядам на сянка, на хлад под лозата
от юлската жега съвсем изтощен
и вдишвам на селския дом миризмата,
събуждаща детските спомени в мен.

В герана държана за да е студена,
разрязана диня от масата мами.
С кристалчета захарни, сочна, решена
прохладна наслада да влее в кръвта ми.

А аз на старата пейка така
отпуснат и с чувството, че съм във рая
дочувам "А кулени да опека?" -
на мама гласа в блажена омая.