|
Испанската стълба
На госпожица В.
О, бавен, глупав и нещастен аз – да бях сакото си подложил
под прелестната топла крушовидност
върху студената испанска балюстрада -
не черната ти змийска чанта,
а аз
потайно щях да нося
на гръб и рамене и другаде, където трябва
невидимия зноен отпечатък
от долината тъмна между двата бряга
на съвършеното влудяващо двухълмие…
|