|
Гълъбче бяло, момиче мило
На госпожица В.
Гълъбче бяло, момиче мило,
пиленце ничие, чуждо, ранено,
в шепи събирам зрънца римувани
и те примамвам да кацнеш до мене
Гълъбче бяло, момиче мило,
в облаци тъмни самичко витаеш,
зная – в друг свят си, в неслънчево време,
и сили нямаш за мене да знаеш.
Гълъбче бяло, момиче мило,
нито ще тръгнем, ни стигнем заедно -
аз съм без път сред гори незелени,
ти за пътеки неясни нехаеш.
Гълъбче бяло, момиче мило,
поне отдъхни си за миг в ръцете ми -
иглички борови ще ти решат косата,
а аз ще целувам без дъх нозете ти.
Гълъбче бяло, момиче мило,
по-нежно след мен ще тупти сърцето ти,
поляни слънчеви отвъд гората те чакат,
и само насън ще си спомняш лицето ми.
|