Галина Николова
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
скучае защото е жена в чужди сънища не винаги има място за нея
живее в сянката на възглавницата понякога дълго гледа как хлебарките лазят по телата на спящите
не говори за това
устата й и без това се е слепнала и когато я хранят й пъхат тръбичка в гърлото
не усеща миризмата на хората нито мислите им затова не може да ги обича
понякога й става самотно тогава изпълзява изпод възглавницата и влиза в съня на най-близкия спящ
Електронна публикация на 24. август 2004 г.
г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!