Галина Николова
поезия
Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература
докато седим на тази пейка и си говорим за нещата от живота за някои истини и за много повече лъжи
денят изтънява хората от цветни и отчетливи се размиват в тъмни сенки без лица с неясни очертания
паркът през който по тъмно се връщаме докато сме седели и сме си говорили се е превърнал в друг парк а каляската с която дойдохме в нагнила тиква
Електронна публикация на 02. октомври 2006 г.
г1998-2008 г. Литературен клуб. Всички права запазени!