В брой 23 на в "Литературен форум" излезе една бележка под рубриката "Ох", озаглавена в "Интитута по литература крадат". В книжното издание това съобщение не беше подписано (например за да не може авторът да бъде съден за клевета), а в електронното е подписано под името Мартин Митов (председател на сдружение "Словото"). По принцип ние приветстваме писането на такива бележки, най вече в частта за кражбата на графики, тъй като там авторството принадлежи на техните съдзатели според закона за авторско право. Не случайно в изданието на ABC Design "New Media E-zine" излязоха няколко статии за кражба на дизайн с малко странни заглавия от сорта "Кражби и грозотия в българския убе", а дизайнът на портала Need.bg се оказа едно към едно изкопиран от два други подобни сайта.
          Мартин Митов обаче съзнателно или не пропуска една подробност - названието "Литера", което въпросната страница на с теми по литература е сложила. Това би трябвало да му напомни, че в рубриката "Връзки" на "Словото" вече точно две години стои на видно място и с големи букви нещо като виртуална библиотека на име "Литера", състояща се от произведения на двама автори - Атанас Далчев и Блага Димитрова, като текстовете на Атанас Далчев са едно към едно прекопирани от "Литературен клуб". Най-интересен беше случаят с "Фрагменти", тъй като "Литературен клуб" беше публикувал избрани 20-тина от над 300 фрагменти и в "Литера" се бяха оказали точно тези 20 фрагменти... След това се наложи да допълним тези фрагменти и да публикуваме и други, тъй като - както често се случва в българския уеб - ни обвиниха, че ние сме взели от тях текстовете. Името на въпросната библиотека също не беше оригинално, а взето от името на рубриката с рецензии на книги "Литера" (след това променихме името на "Лавица", за да няма дублиране). Някои ще кажат, че това е бял кахър и не трябва да го коментирам повече, но не така, защото в разгара на сесията през май и юни 2000 г., аз отделях време, за да набирам стихотворенията на Далчев, а буквално седмица по-късно те се появиха на друго място, което вече две години упорито се рекламира в "Словото". Освен "Литера" в раздела "Връзки" на "Словото" има още един интересен линк - към библиотеката с научна фантастика на Ал. Минковски. Там се публикуват книги от жанра фантастика, като в повечето случаи дори са махнати имената на преводачите. Не знам Мартин Митов как ще се чувства ако пет години учи език (например ангилйски), няколко месеца от сутрин до вечер превежда някоя книга, и няколко дни след това неговият превод се публикува в Интернет без неговото име като преводач, а продажбите на книгата не вървят и издателството не иска да му плати останалия хонорар, заради слаби продажби... Да не говорим, че библиотеката за фантастика на Ал. Минковски си служи и с директно копиране на текстове от други сайтове без тяхно разрешение, например от "Литературен клуб" - Павел Вежинов, Светослав Минков, Mike Stone и разказа на Уилям Тен "От чисто човешка гледна точка". Така Мартин Митов от една страна е недоволен, че въпросният сайт на Института по литература "копира" текстове от "Словото", а от друга подкрепя сайтове, които са прекопирали текстове от "Литературен клуб" и той много добре го знае, но се прави на ударен. Впрочем аз малко се съмнявам, че Мартин Митов е напълно обективен, тъй като миналата година по това време той работеше именно в този Институт по литература (и дори се хвалеше - например в тогавашното предаване на Асен Инджиев "Фронтално"), а сега не работи там. Намеквам, че може да им е сърдит, да им има зъб, а той е много добър в това.
          В началото казах, че подкрепям въпросната бележка в частта за графиките, защото тези са авторски на уеб мастерите и дизайнерите. Не е ясно защо обаче уеб мастерите и уеб дизайнерите на тези страници за литература смятат, че има авторски права върху произведенията на Йордан Йовков например. Според закона за авторско право на Република България производенията на автори, които са починали преди повече от 70 години са напълно свободни от авторски права както за книжно, така и за електронно публикуване. Но дори и когато тези години не са изминали наследниците в повечето случаи казват, че нямат нищо против въпросните произведения да се публикуват навскякъде. В редакцията на "Литературен клуб" отдавна има скенер "Umax Astra 610S", но дори и да сканираме някой разказ на Йордан Йовков, веднага някой като Мартин Митов ще ни обвини, че сме го "прекопирали" от "Словото".
          В момента в България има най-малко три издателства, които издават българска литературна класика - "Захарий Стоянов", "Слово" - Велико Търново и "Анубис". Те много често публикуват едакви неща, например поезията на Димчо Дебелянов, но не се обвиняват в кражби, въпреки че са пазарни конкуренти. Не е такъв случаят с нестопанските организации в Интернет като сдружение "Словото", които смятат, че всички произведения от българската класика трябва да са само на нейния сървър. В началото на декември един от тогавашните редактори в "Литературен клуб" Богдан Христов изпрати най-чистосърдечно писа на председателя на сдружение "Словото" с въпроса защо не сложи линк към "Литературен клуб" в "Словото" и получи отговор, че "Литературен клуб" бил доказано престъпен сайт, който краде и нарушава закона за авторско право. Публикувахме откъс от романа "Емине" на Теодора Димова с цел да му направим реклама, но от срдужение "Словото" пак ни обвинихя в пиратство. Ако откъса беше излязъл в "Стандарт" или в друг национален ежедневник никой нямаше до търси дали е спазен закона за авторско право. В "Литературен клуб" наистина имаше три разказа на Г. Господинов, които след скандала махнахме. Оттогава чакам "Литературен вестник" да махне от книжното си издание (бр. 35, 2000 г.) рецензията ми "Младите автори имат какво да кажат", за която не съм дал писменото си съгласие, но до този момент това не е станало, а и по обективни причини това няма да стане. Междувременно се оказа, че въпросният Мартин Митов е изпратил хиляди оплюващи ни писма на свои партньори, приятели и други. По какъв начин можем да обясним на всеки един от тези хора поотделно, че не нарушаваме закона за авторско право и да им покажем писмата с разрешения за публикуване. Не е възможно. Единственото, което можем да направим е един ден наистина да станем престъпници. Лошото е че тогава ще пострада не Мартин Митов, а някой който го подкрепя като Бойко Пенчев, който просто ще съм срещнал в коридора на Университета след поредния скандал със "Словото" и след поредната безсънна нощ и тогава малкият Теодор ще остане сирак.

*Статията на Мартин Митов "В Института по литература крадат" може да бъде открита в бр. 23 на "Литературен форум" или на адрес http://slovo.orbitel.bg/litforum/223/oh.htm