Въпросът как да се празнува 1 ноември, Деня на Народните будители, дали да има такъв празник и, ако има, как той да бъде изведен от сянката на другия голям празник на книжовността - 24 май, многократно е дискутиран както в публичното пространство, така също и в литературните издания. На 1 ноември тази година в телевизионното предаване "Шепот и вик" гостуваха деканът на Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски" порф. Валери Стефанов (автор на книгите "Българска литература XX век. Дванадесет сюжета", "Участта Вавилон", "Литературната институция" и др.) и писателят Георги Господинов (автор на книгите "Естествен роман", "Писма до Гаустин" и др.), за да направят невъзможното и дадат точен и ясен отговор на този въпрос. Георги Господинов първоначално добре се измъкна, като започна с историята на празника, а проф. Валери Стефанов в крайна сметка се изкуши да сподели една идея. Той даде пример как се празнува подобен  празник в Испания - като се организира публично четене в реално време на романа "Дон Кихот" от Сервантес и предложи (тук се присъедини и Г. Господинов) на 1 ноември в България по този начин да се организира четене на "Под игото" на Иван Вазов и/или "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов. Наистина такова четене на точно тези произведения би било искински екшън (още отсега се сещам кой ще иска да чете/играе Бойчо Огнянов) и голям купон, но то може да се прави и без да има насрочен празник за целта. За пример мога да дам подобни четения на Джойс в САЩ, които се правят по-скоро с експериментаторска цел, отколкото с някаква утопична просветителска задача. И тези четения продължават доста дълго, така че трябва да се намерят търпеливи и свободни откъм време хора, както и вероятно някоя телевизия с много излишно ефирно време - все неща, които са трудно осъществими. Може би по-добре би било да се направи някакъв литературен театър... Все пак най-вероятно е такава инициатива да си остане в границите на една затворена общност, приятелска сбирка повече за лично забавление и не толкова с някакъв по-голям смисъл. Ето защо ще напомня още веднъж какво се случи на на 1 ноември тази година.
          В Деня на народните будители книжарници "Пингвините"  наполовина намалиха цената на книгите от български автори, включително и току-що излезли. Тази инициатива имаше две благородни цели - да даде възможност на по-бедните читатели да си купят книги от български автори и да популяризира по един оригинален начин българската литература. До каква степен това е осъществено  (защо не се включиха повече книжарници?) и осъществимо е отделен въпрос, който не накърнява идеята. 50% отстъпка е много от търговска гледна точка и означава загуба за разпространителите от всяка продадена книга. Не случайно на т.нар. панаири на книгата отстъпките достигат най-много до 10% и то само на две-три от издателствата, а виртуалните книжарници правят отстъпки най-много до 15 - 20% при това само на отделни книги. В случая е важно и това, че става дума за отстъпка само на книги от български автори, като така най-малкото се насърчава купуването на тези книги. Важно е, че по този начин българската книга се извежда на преден план, отделя се от всевъзможните наръчници, книжки със съвети, готварски книги и пр., отделя се от цялата лавина масова преводна литература. Поне един ден в годината - 1 ноември, Денят на народните будители - българската книга е в привилегировано положение и читателят на книги от български автори също е с предимство - има възможност да се сдобие с новите книги от български автори, които иска да прочете и да има в библиотеката си. Дано тази инициатива (със сигурност много трудна за собствениците на книжарници) не потъне в забвение, дано продължи всяка година на Деня на народните будители. Дори и това не е малко за отбелязване на този ден.

^*Авторът е главен редактор и главен спонсор на уеб сайта "Литературен клуб".