Из „Обратно Естерхази: Един мъж“, 2

Красимира Джисова

Има един мъж
пред вратата ми
като изгубена позиция.
Търкаля се по стълбището и наистина
не разбирам, не разбирам
какво иска да каже с:

азщесяотворвратаанцвднагамаа

Има един мъж. Заобикаля сам себе си.
Разкъсан е на сенки и объркан
сред сградите, израстващи наново
с присъщото им нетърпение
за тясно и преграждане.

И иска
да се облегне на тъмнината,
да се опре на тъмнината,
да бъде Борхес.

Има един мъж. Понася
всички имена, с които го замествам.

Не може да заспи, а аз
излизам на балкона
с изглед към балкони, пуша,
пуша, докато пропеят и
последните пияници.

И пепел съм
И дим съм
Няма ме