Същите - вие,
               новите гении,
раждани в нашия пепелник!
Идвайте,
              ставайте поколения
не по години,
                      а по език!
В старите басни -
                           Дом на покойника.
Изводът свети,
                       без да гори:
стих,
        който иска
                         да няма двойници,
той не играе
                   двойни игри.
Гладни,
без име,
            дръжте сълзите си
в скъсани пликове за писма!
В честното слово
                           всяка действителност
тръпне като роса по змия.
Същите - вие,
                      новите гении,
раждани в нашия пепелник!
Идвайте,
              ставайте поколения
не по години,
                     а по език!
Свири с два пръста за нови празници
старото стихотворно кълбо.
Ние сме вече за депо -
                                   празни сме!
Ние сме вече за депо!
 
 
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб