Столичен или провинциален -
също като автобус съм спрял.
Щампата е позната - България:
в парка - туристическа спалня,
в горското стопанство - сеновал,
в гърлото на реката - розоварна.

Скелет е живота без страсти.
В екстра безприходен ресторант
щатно окастрен оркестър подвява.
Чувството е лепкаво - паста:
сякаш педераст с изолирбанд
хилавите си бедра напластява.

Девственица с деца от щъркел,
плува над щампата пролетта -
както в църковните славянски книги.
Сладкият пейзаж е нащърбен
само от бунта на съвестта:
щъркелът винаги с тъги пристига.

Градска фолклорнице - родино!
Складовете с розови масла
всъщност са гробници на пеперуди.
Пий от собственото си вино!...

Грях е,
           че българските села
вече замръкват без луди!
 
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб