Колко много поети
и от колко години
плуват в твоите рани
като в рибни блата!
Твоя образ в куплета
вечно търси родина,
вечно бълва закани,
вечно плаши света.

Няма български вестник,
няма български сборник
без орфически разказ
в чест на лъв страховит.
Тази лъвщина лесна
стряска хората с боргес,
хапе хората с растер,
пръска лиги с петит.

Кой им плаща на тези
сладководни поети
да си хвърлят хайвера
върху трудни съдби?
Злобни врани се плезят
и под стари дървета
кълцат костите черни
на жестоки борби.

Ето твоята повест.
Всичко друго е вата,
напластявана дълго
върху тежък живот.
Автентично, сурово
усмихни се за здраве,
мой скептичен, мой лъган,
мой достоен народ!
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб