Пролет е.
               Шлифери.
               Шлифери.
               Шлифери.
Лъч по часовници.
                              Пламък по пръстени.
С бяло и жълто отрупани,
                                         вишните
сякаш са фелдшерски четки за бръснене.
Шляят се хората.
                          Радват се.
                                          Живи са!
Поздрави.
Поздрави.
Поздрави.
Градските покриви плуват в оливия.
Авиотрясъци.
                      Зрелище.
                                    Позиви.
В чувството:
                    мухъл,
                    досада,
                    безлистие.
Вятърът търси из кофите гаменче:
фас да поиска,
                       да каже две истини,
череп да тресне
                        в студените камъни.
Кукиш!
            Поникват по слънцето лишеи.
Сбогом на шлифера! Сбогом на пръстена!
С бяло и жълто отрупани,
                                         вишните
сякаш са фелдшерски четки за бръснене.
 
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб