Иван Динков

Маска


 
Танцуват Таните танго,
валс,
        румба.
И всяка Таня е Марго
на
   думи:
приема жребия без страх -
да
    бъде,
когато ти потрябва смях,
твой
       гъдел.
Оркестърът е идиот
с пет
        бърни:
разкъсва мраморния свод
с глас
         гърлен.
Какво е мислил Мериме -
не
   помня.
Ламти под черното ламе
плът
       лобна.
Ламтежът лампите гаси
без
     пръсти.
И падат младите коси
до
    кръста.
Къде си в този късен час
ти,
    Белла?
И всичко ли помежду нас
е бяло?
Извикай или тук ела -
при
      мене.
Стоя пред първата мъгла
без
     зрение.
 

Иван Динков | Литературен клуб