Иван Динков

Литография

 
 

Млада,
без младост,
                   вика: "Чао!"
Грозна,
красива -
               в пола.
Будна сънува,
                      сънлива чака
не катафалка -
                      кола.
"Ало!"
"Ало-о!"
             Ъгълът - лакът.
Лъгъл е ъгълът всички - лък:
свива алуминият -
                             трака,
                             трака,
прави алуминиев кръг.
"Чао!"
"Чао-о!"
             Цвилят трамваи.
"Чао!"
"Чао-о!"
             Коли грухтят.
Тях ги не карат
                        с чай от лайка.
Карат ги с кръв
                        от моята гръд.
Чаплата нищо не вижда - влачи
между витрините бюст и таз.
Няма да хапе Господ из здрача -
тяло да пази,
                    страст!
Тя ще премине тоя - морав
за морфинистите - свят сред шум:
чаплата -
              с многотиражен порив,
чаплата -
              с малолитражен ум.
 

Иван Динков | Литературен клуб