Има ни - граждани с робски фамилии.
Живи сме!
                 Факт биологически.
Дишаме въздух,
                         подправен с ванилия:
битова
           плюс
                   политическа.
Ходим на работа.
                           Щатни сме в пъкъла.
В празник сме също прегърбени.
Наша е тази пословица:
                                      "Мъката
няма ръб,
               не е поръбена."
Плащаме дните си.
                              Само по герба си
гербови марки не слагаме.
В глухите нощи решаваме ребуси:
нови и стари -
                       на прагове.
Лъжа ви!
              В нощите любим жените си.
Кални,
стерилни -
                без разлика.
Там - от нивята ни,
                               викат синигери:
"Тъмни са женските празници!"
Има ни!
Живи сме!
                 Между агитките
чистим от плевели песните.
Случва се - лъжем,
                              но само в честитките.
В други случаи -
                        честни сме!
Храним си житото.
                              Хлюбът е сигурност!
Раждаме.
Кърмим.
Наричаме.
Други доказват, че нашите фигури
светят на фон исторически.
 
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб