Иван Динков е роден на 26 август 1932 г. в с. Смилец, Пазарджишки окръг. Завършва гимназия в гр. Стрелча и право в Софийския университет. Основател е и генерален директор на издателство "Христо Ботев". Носител ена националните литературни награди "Иван Вазов", "П.К.Яворов", "Никола Вапцаров", "Никола Фурнаджиев", "Иван Николов" и "Златният ланец" на в. "Труд". Превеждан е на редица чужди езици. Автор на стихосбирките "Лична карта" (1960), "Епопея на незабравимите" (1963), "Антикварни стихотворения" (1977), "Почит към литературата" (1986), "Признания пред Бела Цонева" (1988), "Маски" (1989), "Повторения" (1990), "Славянски псалми" (1991), "Поетични самоубийства" (1993), "Шепа срички" (1994), "Живот по памет" (1996), "Урна" (1996), "Дневник" (1997), "Спазми от Отечеството" (1999). Автор е и на повестите "Хляб от трохи" (1970), "Софийски атентат" (1976), на романите "Цветя за махалата" (1984), "Проверка на каруците" (1990), "Покрай кадифето" (1993) и на пиесата "Комисия за погребение" (1990).