Смешни са - тия,
                           обществено скромните.
Епос за мравки са техните спомени.
Факти:
          събират се, здрасти - и толкова,
сякаш се срещат из щайгите моркови;
дишат в яките си, шепнат в ръцете си,
пазят душите си с райбер от ереси -
смешни са,
                 още по-точно - безименни,
сякаш облизват живота през химени.

Гнусни са - тия,
                         обществено скромните.
Епос за гниди са техните спомени.
Факти:
          мафират се, дават си гратиси,
правят си гилдии, гледат играта си;
хапят ливадите, трупат къртичини,
пускат токсини в огромни количества -
гнусни са,
                още по-точно - убийствени,
сякаш са зрели в утроби без истини.
Всъщност известни са тия истории:
знаят ги хората, виждат ги хората.
В случая словото,
                            жертва на правдата,
иска да върши обществена работа:
гордо,
безумно,
             че прави от подлога
място -
             и родно,
             и лобно -
                            на подвига.
 
 
 

Иван Динков | Литературен клуб